Исабел Алиенде с нов вълнуващ роман: „Името ми е Емилия дел Валие“


Грандамата на латиноамериканската литература Исабел Алиенде ни поднася завладяващ роман за любов и война, за пътя към преоткриването и себеутвърждаването. Името ми е Емилия дел Валие излиза от печат на 23 май.

Емилия дел Валие е поредният пълнокръвен женски образ, изваян умело от Исабел Алиенде. Годината е 1866-а. Ирландска монахиня, прелъстена и изоставена от чилийски аристократ, ражда момиче, Емилия.

Отгледана от любящ втори баща, тя израства като независима личност, противопоставя се на обществените норми и се отдава на призванието си да пише. Изпратена като репортер в Чили по време на гражданска война, Емилия е изправена пред изпитания. Там среща баща си и разцъфва голямата ѝ любов.

Снимка: Lesekreis/CC BY-SA 4.0

Родена в Перу и израснала в Чили, Исабел Алиенде е писателка, феминистка и филантроп. Тя е сред най-четените автори в света, с продадени над 80 милиона екземпляра от книгите ѝ, преведени на 42 езика.

Автор е на редица високо оценени от критиката бестселъри, в това число „Вятърът знае името ми“, „Виолета“, „Цвят продълговат в морето“, „Къщата на духовете“, „За любовта и сянката“, „Ева Луна“ и „Паула“. У нас е издадено и вълнуващото есе „На жените с обич”, страстна апология на женската устойчивост и непримиримост, на творчеството, което тласка историята напред.


Алиенде посвещава голяма част от времето си на каузи в защита на правата на човека. Има 15 почетни докторски степени, приета е в калифорнийската Зала на славата и е носител на Наградата за цялостно творчество на американския ПЕН клуб и наградата за цялостно творчество „Анисфийлд-Улф“.

През 2014 г. Барак Обама я удостоява с Президентски медал на свободата, най-високото гражданско отличие в САЩ, а през 2018 г. получава Медал за изключителен принос към американската литература на Националната книжна фондация.

Исабел Алиенде живее в Калифорния със съпруга си и своите кучета.

Рада Манчева

Европейско кино, фотография и Рей Бредбъри. Трите любими теми на Рада. Обича да пътува, но рядко посещава едно и също място два пъти. Фен е на синия цвят и червеното вино… дори и да не е от глухарчета.


Няма коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *