На 15 август празнува Силви Вартан – момичето от Искрец, което стига до „Олимпия“, Лас Вегас и най-големите телевизионни сцени, а през целия си живот пази силна връзка с България. В нейната история има рокендрол, кино, Джони Холидей, две тежки катастрофи, световни турнета и едно „Облаче ле бяло“, което се превръща в един от най-емоционалните моменти при завръщането ѝ у нас.
Силви е родена през 1944 г. в село Искрец, а детството ѝ минава в Лакатник и София. Още шестгодишна се появява като статист във филма „Под игото“. През декември 1952 г. семейството пристига в Париж и първите месеци живее в малък хотел близо до „Ле Ал“. Началото във Франция е трудно, но само няколко години по-късно животът ѝ ще изглежда съвсем различно.
Музиката идва чрез брат ѝ Еди. През май 1961 г. той ѝ помага да запише „Panne d’essence“ в дует с Франки Жордан. До края на годината Силви вече е стъпила на сцената на „Олимпия“ и се е появила по телевизията. Следва „Quand le film est triste“, а после събитията се развиват с шеметна скорост. Туистът и рокендролът владеят младата публика, а красивото българско момиче с руса коса бързо се превръща в едно от лицата на френското поколение „Salut les copains“.
През 1964 г. излиза филмът „Търсете идола“, в който тя изпълнява „La plus belle pour aller danser“. Песента се превръща в един от големите ѝ хитове и отваря вратата към огромната популярност, която Силви ще има в Япония. По същото време записва в Нашвил, появява се в американски телевизионни предавания и тръгва по световните сцени.
А до нея вече е Джони Холидей. Двамата се женят през 1965 г. и Франция следи всяка тяхна стъпка. Те са музикални звезди, светска сензация и любимци на цяло поколение. През 1967 г. изнасят 40 представления заедно в „Олимпия“, а година по-късно Силви отново покорява легендарната зала. На 14 август 1966 г. се ражда синът им Дейвид – точно ден преди рождения ден на майка си. По-късно и той избира музиката и се превръща в успешен певец и композитор.
Пътят нагоре обаче има и тежки моменти. През 1968 г. Силви попада в автомобилна катастрофа, при която загива нейната близка приятелка Мерседес Калмел. Втора тежка катастрофа през 1970 г. я оставя с травми по лицето и налага дълго възстановяване. В Ню Йорк тя започва уроци по модерен джаз и скоро танцът заема още по-важно място в спектаклите ѝ. Големите костюми, хореографията и прецизно подготвените шоу програми постепенно се превръщат в нейна запазена марка.
Тя пее във Франция, Италия, Япония, САЩ, Южна Америка, Канада и още десетки страни. През 1980 г. приключва бракът ѝ с Джони Холидей, а година по-късно, като член на жури на музикален фестивал в Япония, среща продуцента Тони Скоти. Двамата се женят през 1984 г. и остават заедно и през следващите десетилетия. През 1986 г. в албума „Virage“ влиза едноименната песен, чиято музика е написана от Дейвид специално за майка му.
А България продължава да присъства в живота ѝ, дори когато е на хиляди километри оттук. „La Maritza“, създадена от композитора Жан Ренар и текстописеца Пиер Деланое, връща Силви към спомените за страната, която напуска като дете. Песента остава една от най-разпознаваемите в репертоара ѝ и много години по-късно ще преживее нов живот и сред съвсем млада публика.
Голямото завръщане идва на 6 октомври 1990 г. В препълнената зала 1 на НДК Силви Вартан излиза пред българската публика 38 години след заминаването си. В концерта звучат „La Maritza“, „Мила Родино“, „Моя горо“ и „Облаче ле бяло“. Срещата се превръща в един от най-силните моменти в кариерата ѝ и поставя началото на още по-активната ѝ връзка с България. След завръщането си създава асоциацията „Силви Вартан за България“, която насочва помощ към болници и деца.
През 90-те Силви продължава да сменя посоките. През 1993 г. отново пее с Джони Холидей пред 180 000 души на „Парк де Пренс“. Следват албумът „Sessions acoustiques“, драматичната роля в „Черният ангел“ на Жан-Клод Брисо и ново завръщане в „Олимпия“. През 1998 г. семейството ѝ се увеличава с още една силна българска връзка – тя и Тони Скоти осиновяват Дарина, родена в България.
Признанията също се трупат. България я отличава с орден „Мадарски конник“, а през 2011 г. получава орден „Св. св. Кирил и Методий“ с огърлие. През 2024 г. е сред наградените със „Златен век“ – огърлие, на Министерството на културата. Във Франция става кавалер на Ордена на Почетния легион през 1998 г., офицер през 2010 г., а през 2025 г. е повишена в командор.
С времето Силви Вартан така и не се превръща в изпълнител, който живее единствено от старите си хитове. Записва нови албуми, играе в киното и театъра, връща се към „Олимпия“ и продължава да обикаля Франция, Япония и други страни. През 2018 г. идва за концерти във Варна и София и тогава се сбогува с българската публика като концертен изпълнител.
Голямото сбогуване със сцената започва в края на 2024 г. със спектакъла „Je tire ma révérence“. Последните три концерта са в парижкия Дворец на конгресите през януари 2025 г., а финалният е на 26 януари. Само няколко седмици по-късно Силви получава почетна награда за цялостен принос на „Victoires de la Musique“. През юли същата година Франция я повишава в командор на Ордена на Почетния легион.
И България отново я посреща. През октомври 2025 г. Силви пристига в София като специален гост на „Синелибри“, представя документалния филм на Георги Тошев „Силви Вартан. От любов“ и участва в премиерата на „Мама и чудото на живота“ – филма по автобиографичната история на Ролан Перес, в който се появява и самата тя.
След последния голям концерт животът ѝ съвсем не потъва в тишина. През 2026 г. излизат нови издания и преиздания на нейни записи, а на 14 август – ден преди рождения ѝ ден – е обявена нова компилация с песни от периода 1989 – 2004 г. След успеха на срещата „Voilà ma vie“ в Париж вече е планирано и турне във Франция, Белгия и други градове през 2027 г. Форматът събира музика, архивни кадри, разговор с публиката и песни на живо.
Завършил е журналистика, работил е в радио и онлайн издания. Обича хубавото кафе, джаза на живо и често сменя града заради нови преживявания. Свободното си време посвещава на спорт, кулинарни експерименти и пътувания.
