IVE & Chaz продължават общия си път с „Различна“ – песен, в която танцувалната енергия, меланхолията и аналоговото усещане за близост се срещат в разпознаваемия звук на дуото. След „Синьото в очите ти“, „Бягам“ и „Ела с мен“ двамата отново търсят мястото, където синтпопът, попденсът и личният текст могат да звучат едновременно модерно и човешки. Този път отправната точка е стара музикална идея на Любо, която Ивелина припознава, доразвива и превръща в песен с достатъчно силен заряд, за да даде заглавие и на бъдещия им албум.
В „Различна“ жената не е поставена на пиедестал, а е видяна в момент на умора, разпиляване и желание да си върне нещо изгубено – смеха, свободата, вкуса към живота. Това е песен за срещите, които ни напомнят кои сме отвъд ролите, очакванията и задачите. В нея има бягство, но и завръщане; копнеж по лекотата, но и зрялост на хора, които вече знаят, че личните истории звучат най-силно, когато не се преструват на универсални лозунги.
IVE (Ивелина Колаксъзова) и Chaz (Любомир Боянов) се познават от 2008 г., минават през творческа пауза и години по-късно отново намират общ ритъм в студиото. Днес двамата говорят за повече доверие, по-смело експериментиране и свобода да защитават както звука, така и уязвимостта си. Пред © След 5 IVE & Chaz разказват как една стара идея получава нов живот, защо „Различна“ е повече от заглавие на песен и как носталгията може да бъде вкус, без да се превръща в капан.
„Различна“ тръгва от стара музикална идея на Любо, която Ивелина припознава и доразвива. Как разбирате, че една идея е била оставена на пауза, защото не е готова, а не защото е изчерпана?
IVE: Когато идеята носи вдъхновение и поражда нови чувства, това значи, че в нея има пространство за развитие.
Chaz: В случая с „Различна“ по-скоро се касае за нова версия на стара песен.
И бъдещият ви албум ще носи заглавието „Различна“. Какво означава тази дума за вас двамата днес – различна жена, различна версия на самия себе си, различен етап в живота или различен начин да правиш музика в България?
IVE: Всички изредени неща са верни. Концепцията в името „Различна“ за мен носи в себе си няколко основни значения. Тя показва новия етап, в който се намираме като артисти – по-зрели и по-смели да експериментираме, по-уверени в силите си и по-спокойни в живота.
Chaz: Няма нищо лошо в това да бъдеш различен от останалите, даже е препоръчително.
В „Различна“ жената не е описана като образ за възхищение отвън, а като човек, който иска да си върне смеха, свободата и вкуса към живота. Как се пише такава песен, без героинята да звучи като изтъркан лозунг?
IVE: Не мисля, че може да е изтъркан лозунг един от сериозните проблеми в живота на една жена, която вече има семейство. Обществото очаква от нея да бъде добър работник, семейството очаква да е добър организатор на домакинството… Тя обикновено е разкъсана от ангажименти и много рядко смогва да обърне внимание на себе си. Тогава мечтае да бъде различна.
Chaz: Има хора, с които можеш да бъдеш себе си – да говориш с тях по цели нощи или просто да гледате залеза мълчаливо.
В песните ви често има бягство, завръщане, полет, липса, тишина, повторно събуждане на емоцията. Това ли е вашата обща територия като автори – моментът, в който човек вече е минал през нещо, но още не е напълно излязъл от него?
IVE: Не бих казала. Не е важно дали човек е излязъл напълно, или не от нещо. За нас от основно значение е вдъхновението, породено от лично преживени чувства. Това са нашите истории, които се надяваме да бъдат усетени от аудиторията като автентични.
Chaz: Аз чувствам необходимост да разкажа и пресъздам емоциите си. Правя го най-вече за себе си и най-вероятно чрез песните оживяват изминалите моменти.
Познавате се от 2008 г., после пътищата ви се разделят, а години по-късно отново започвате да работите заедно. Какво се промени за тези години в начина, по който се чувате един друг – не като гласове, а като характери в студиото?
IVE: Вече си имаме по-голямо доверие. Аз се вслушвам много повече в съветите му и усещам, че той също ми се доверява, когато предлагам идеи. Познаваме се по-добре, работим по-спокойно, по-творчески… В началото на пътя ни бяхме по-стегнати и не смеехме да импровизираме, нямахме натрупаните опит и увереност, които сега се разгръщат с пълна сила.
Chaz: Научихме се да работим по-добре заедно. Преди като че ли всеки работеше отделно от другия, сега се получава истинска колаборация.
Ивелина има силна сценична биография още от дете, включително „Таласъмче“, Инстинкт, фестивали, Италия и денс сцена. Кои навици от този ранен професионален живот помагат днес? И от кои трябваше съзнателно да се освободиш?
IVE: Днес най-много ми помагат организацията, отговорността и умението да работя в екип. От малка съм научена колко много труд и дисциплина са нужни, за да се постигнат успехи. Колко последователен, скромен и винаги в най-добрата си форма трябва да бъдеш, когато си на сцена, независимо от външните обстоятелства. Качеството, което много ми помогна да стигна големите си постижения, беше перфекционизмът ми. От него обаче трябваше да се освободя, защото започна да ми пречи. Исках да изпитвам удоволствие от постигнатите резултати, а като си забелязвах предимно грешките, не беше никак приятно. Мисля, че постигнах баланс в това отношение.
Любо, в „Тихите победи“ застана много лично зад микрофона след години като продуцент, автор и човек зад други проекти. Как това промени Chaz в дуета с IVE – започна ли да защитаваш по-смело и своята уязвимост, не само звука?
Chaz: Да, албумът ми беше мечта и се радвам, че успях да постигна целта си. Това определено ми донесе повече увереност и устременост към крайните цели. Мисля, че осъзнах какво и как да направя, така че да съм доволен от крайния резултат и да защитавам мнението си във всеки един проект.
При вас има любопитно напрежение между аналогово усещане, синтпоп, попденс, R&B и лични текстове. Къде поставяте границата между носталгията като вкус и носталгията като капан?
IVE: Според мен за носталгията като капан не можем да говорим, защото при нас от ключово значение е съвременното звучене. Обичаме да експериментираме със стилове и звуци, което сте забелязали, но в основата си сме пионери. Аз много харесвам тази страна на Любо. Когато се видим да творим и ми покаже най-авангардните неща, които са му хрумнали… Това ме запалва, а носталгичният привкус, който се усеща от музиката ни, се дължи на това, че запазваме концепцията за мелодия в песните. Харесва ни да има нещичко, което всеки, който чуе песента, да може да изтананика.
Chaz: Музиката е най-великото изкуство! За мен стилове отдавна няма и граници не съществуват. Харесвам звука на истински инструменти, на несъвършенство, на аналогова топлина и ако това се нарича носталгия, значи съм романтичен носталгичен тип.
Василена е завършила българска филология в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“. Обича кучета, японската кухня и източната литература, зелена храна и филмите на Вим Вендерс. Умерена романтичка и отявлен пътешественик.
